|
СамоковМестоположение - Самоков Град Самоков е разположен в северното подножие на Рила, сред едноименна котловина, през която протича Искър - най-дългата българска река (около 168 км). Самоков възниква през XII-XIV век върху земя, обитавана още от праисторически времена. Средновековният град се оформя на мястото на римско селище. Прославя се с добива и преработката на желязо. По време на османското владичество е под покровителството на султаните, тъй като качествената желязна руда е ценна за нуждите на турския военен флот и армията. Ковашките работилници са обзаведени по западноевропейски образец - с духала и големи чукове (самокови, откъдето идва името на града), задвижвани с водна сила. От център на кааза (околия) към средата на XIX век Самоков се превръща самостоятелен санджак (военен окръг). През Възраждането е един от големите търговско-занаятчийски и културно-просветни центрове. През 1771 г. поп Алексий Велкович прави препис на ”История славянобългарска”, чието написване и разпространение е истински подвиг за времето, в което живее нейният автор отец Паисий Хилендарски. На следващата година е построен девически манастир с килийно училище, в което е учил Константин Фотинов, издал в Смирна първото българско списание ”Любословие”. През 1834 г. Никола Карастоянов внася и монтира първата печатарска преса и поставя началото на книгопечатането в България. В края на XVIII и началото на XIX век се формира известната Самоковска художествена школа (иконописна, живописна и резбарска), която определя облика на българското възрожденско изкуство. В Самоков са се родили или са работили едни от най-известните български зографи – Христо Димитров и неговите синове Димитър и Захари Зограф, Станислав Доспевски (син на Димитър Зограф), Иван и Никола Образописови и др. Самоковлии активно участват в борбата за църковна и национална независимост, а по време на Руско-турската освободителна война 50 самоковци се сражават в редиците на Българското опълчение. Съвременният град е национален и международен център на курортното дело, спорта и туризма, входна врата към Рила за туристи, алпинисти и скиори. Градски исторически музей • Митрополитска църква ”Успение на Св. Богородица” (1790-1791) • Бельовата църква ”Рождество Богородично” (XV-XVI в.) • Църква ”Св. Никола” (1859-1860) • Долномахленска църква ”Въведение Богородично” • Байракли джамия • Самоковски девически манастир "Покров Богородичен" (Метохът) • Голямата чешма (Чешмата с обецата) • Сарафска къща - Самоков • Читалище паметник ”Отец Паисий” • Алински манастир "Св. Спас" • Боровец • Шишманово Кале • Исторически музей • Белчин – етнографски музей |
|