Видин

Град Видин е разположен на брега на река Дунав, на най-ниската тераса на Видинската низина. Представлява полукръг с ориентация на улици и сгради към реката, по чието продължение се простира голям парк с места за отдих и плажове. Географското разположение му определя много добра достъпност и значимо място в националната и европейската транспортна система, което е сериозна предпоставка за изграждането на втори мост на река Дунав.
През III в. пр.Хр. келтите създават укрепеното селище Дунония. След като завладяват северозападни български земи, римляните дооформят крепостта, предназначена да пази крайдунавския граничен път. Градът е влизал в състава на римските провинции Мизия, Горна Мизия, Крайбрежна Дакия. През римската епоха носи името Бонония. По време на средновековната българска държава е известен като Бъдин (до началото на ХI в.) и Бдин и е център на военно-административна област. От втората половина на ХIII век е главен град на Видинското княжество, а по късно - и на Видинското царство. Византийците го наричат Видини, а турците - Видин. Като едно от най-важните пристанища градът е бил процъфтяващ търговски и стопански център. Изключително добре се развиват занаятите, които в значителна степен са свързани първоначално с нуждите на римската, по-късно на турската армия, но напълно задоволяват и местното население. Мащабно строителство на административни сгради, джамии, медресета (ислямски духовни училища) започва по времето на турския военачалник Осман Пазвантоглу, който се обявява за независим владетел на голяма част от земите на Северозападна България. Видин се превръща в типичен ориенталски град. Античният римски, средновековният български, турският, следосвобожденският и новият Видин сложно са преплели своите характерни белези и днес градът е сложна смесица от различни епохи със специфичен облик.
Забележителности
Паметник на Бдинци, издигнат на централния площад в памет на загиналите офицери и войници във войните 1912-1913 и 1915-1918 г.
Костница на загиналите по време на Сръбско-българската война през 1885 г.
Катедрален храм ”Св. вмчк Димитър” (XVII в.) – втори по големина в България след храм-паметника ”Св. Александър Невски” в София, паметник на културата с национално значение.
Църквите ”Св. Пантелеймон” в двора на Видинската митрополия и ”Св. Петка”, полувкопани в земята, изградени в началото на XVII век върху по-стари основи.
Палатата на Видинската митрополия, построена през 1924 г. по инициатива на Видинския митрополит Неофит.
Мавзолей на първия български екзарх Антим I, построен през 1934 г. В подземието му в саркофаг са положени останките на екзарха.
Турско кале, чието начало е поставено с първите крепостни съоръжения, построени от римляните. Крепостта е преустроена през средновековието. От нея са запазени само крепостните врати – Флорентин, Еничер, Пазар и Стамбул капия.
Турски конак Колука, построен през втората половина на XVIII век, по-късно значително видоизменен, като след Освобождението са вмъкнати елементи от българската възрожденска архитектура. От 1956 г. се ползва за музей.
Кръстатата казарма, построена през 1801 г. на мястото, където се намирала градината на пашовия дворец (Стария сарай). Била използвана за конак на еничарите, а след Освобождението - като казарма на българската войска. Сградата се нарича така, защото има форма на равнораменен кръст с четири почти самостоятелни вътрешни двора. В нея е уредена етнографската експозиция на Историческия музей.
Джамията и библиотеката на Осман Пазвантоглу, изградени около 1800 г. Минарето на джамията завършва със сърце на върха (символ на независимостта на Пазвантоглу от султана) и полумесец (официалния символ). Владетелят е посветил джамията на бунтовния си баща, посечен във Видин по заповед на султана, а библиотеката със скъпоценни книги – на майка си.
Еврейската синагога – сграда с внушителна фасада, построена през 1894 г.
Крайречен парк с оригинална композиция, своеобразна смесица от стилове - пейзажен (носещ характера на английските паркове), съчетан с барокови форми на храсти и растителност (характерни за австрийските градини). В него има чудесни места за отдих и плаж. Тук се намират театър ”Вида”, джамията и библиотеката на Пазвантоглу, турската поща, трасето на римската крепостна стена, мемориални паметници и др.
Художествена галерия, уредена в сградата на военния клуб.
Теке Салдахин баба (дервишка обител).
Сградата на математическата гимназия ”Антим I”.
Драматичен театър и други паметници със световно, национално и местно значение, разположени в красиви сгради от минали епохи.