Дряново

Град Дряново е разположен амфитеатрално по двата бряга на Дряновска река, десен приток на Янтра.
Наследник е на византийска крепост от XII век, построена на платото Стринава, която в турски регистър от XV век фигурира като Диранав (Диранава). С днешното си име, което вероятно идва от много разпространеното в околността дряново дърво, се споменава в книга на Зографския манастир. Дряновските строители и резбари са известни извън пределите на Османската империя. Тук е роден най-прочутият възрожденски строител и архитект Никола Иванов Фичев (Уста Колю Фичето). Дряновци много активно участват в едни от най-големите революционни прояви в българската история. По време на Освободителната руско-турска война през 1877-1878 г. в редиците на Българското опълчение са 88 дряновци.
Забележителности
Музей ”Колю Фичето”, пред който се издига фигурата на гениалния възрожденски строител, каменоделец, дърворезбар, роден през 1800 г. Той започва да учи занаят още десетгодишен при дряновски, тревненски и брациговски майстори, при албанските каменоделци от Корча, а на 36 години е всепризнат майстор, надминал учителите си, изпреварил времето си. Всичко, което е минало през ръцете му - мостове, църкви, ханове, къщи, е сред шедьоврите на възрожденското ни наследство. Уста Колю Фичето умира през 1881 г. във Велико Търново, където е погребан.
Лафчиевата къща (1840) – триетажен шедьовър на възрожденската архитектура, построен изцяло от дърво, без нито един пирон.
Църква ”Св. Троица” с великолепните си резбовани тавани.
Църква ”Св. Никола”, строена от майстор Колю Фичето.
Запазени сгради от някогашната дряновска чаршия – дървени къщи и дюкяни.
Реставрирани къщи в махалата Боюв яз – Икономовата, Афазовата, Ромуновата, Таниновата.
Часовникова кула.