Троян

Град Троян е разположен върху богато терасираните брегове на река Бели Осъм, в северното подножие на Троянско-Калоферския дял на Стара планина.
Археологическите разкопки доказват, че районът е бил населен още в края на късния палеолит. През 15 г. пр.Хр. земите на днешна Северна България попадат в границите на римската провинция Мизия. От названието на стария римски път Виа Траяна, който свързвал Мизия с Тракия и Бяло море и пресичал Стара планина през днешния Троянски проход, е останало името Троян. След падането на България под турско робство много български бежанци се заселват в този труднодостъпен за османлиите край. Градът непрекъснато се разраства и през XIX век е развит търговско-занаятчийски център. До Втората световна война повече от половината население се изхранва чрез абаджийство (производство на дебели вълнени тъкани), ковачество, дървостругарство, кожухарство, златарство и най-вече грънчарство, обособило се във водеща и днес керамична школа. Построяват се няколко църкви, училище с модерна светска програма на преподаване (Жълтото училище), читалище, в което се развива и театрална дейност.
Забележителности
Музей за народни художествени занаяти и приложни изкуства, събрал най-добрите образци на занаятчийското производство.
Градска художествена галерия, уредена в Серековата къща.
Архитектурни ансамбли на улиците “Васил Левски”, “Цар Калоян” и до Марковия мост (къщи над реката), къщата на Дона Милина, Балевските къщи, комплексите от стари къщи в махалите Попишка и Дрянска.
Архитектурен комплекс ”Нунки” (в момента хотел) в централната градска част.
Родните къщи на Иван Хаджийски – известен български народопсихолог, и Минко Николов – авторитетен литературен критик, историк и преводач.
Църква ”Св. Параскева” (1835), действащ храм, архитектурен и културен паметник.
Църква ”Св. Николай Летни” в с. Гумощник с уникален дърворезбен иконостас.
Троянският манастир ”Успение Богородично”, разположен на 10 км югоизточно от града (XVI в., действащ, мъжки). Древните летописи разказват, че първите му обитатели са атонски монаси отшелници. В началото на XVIII век малкият скит се разраства. Построени са дървена църква, монашеско жилищно крило и гостоприемница, оградени с голяма крепостна стена. По-късно започва да функционира килийно училище, изграждат се каменна съборна църква, водоснабдителна мрежа. В началото на XIX век манастирът е разширен и представлява внушителен архитектурен комплекс. Жилищните корпуси, които ограждат двора, са двуетажни и триетажни - нещо изключително рядко за епохата. След признаването му за ставропигиален през 1830 година започва период на разцвет. Църквата се обновява, изграждат се нови двуетажни жилищни сгради, през 1865 г. се открива начално училище, построява се нова камбанария, която допълва архитектурната хармония на комплекса. Вътрешната украса на църквата е дело на възрожденския майстор живописец Захарий Зограф, създал прекрасни сцени и портрети на български царе, ктитори, родолюбци. Освен ценни творби на българското възрожденско изобразително изкуство, манастирът пази и оригинални произведения на приложното изкуство – сребърна обковка на евангелие, сребърна мощехранителница със сребърен филигран, позлата и скъпоценни камъни, изящен потир и др. Шедьовър на дърворезбеното изкуство е големият иконостас, а напрестолният златен кръст от XIX век с миниатюрна резба е уникален. Сред богатата манастирска иконна колекция е и чудотворната икона на Пресвета Богородица Троеручица, донесена от Атон още при основаването на манастира, която на храмовия празник се изнася на голямо литийно шествие до близкия параклис. Освен православно и просветно средище, по време на робството манастирът е убежище на революционери и огнище на българщината. През 1872 г. Левски създава тук революционен комитет начело с игумена Макарий. Запазен е автентичният вид на килията, в която се обсъждали революционните дела.
Зелениковският манастир ”Св. Йоан Кръстител” в Троянския Балкан, на около 8 км югоизточно от Троянския манастир. Основан е през 1832 г., през Априлското въстание е опожарен и през 1913 г. е възстановен в сегашния си вид. Манастирът е действащ и е обявен за паметник на културата.
Останки от малкия римски град Состра край с. Ломец, основан в средата на II век и просъществувал до края на V век.
Природонаучен музей в село Черни Осъм, на 12 км източно от Троян.
Беклемето - туристически комплекс на 22 км от града.
Биосферните резервати Стенето и Козя стена в Национален парк Централен Балкан, в чиито граници влиза голяма част от Троянския Балкан.
Балнеологичен санаториум с минерални басейни в село Шипково на 18 км западно по пътя за Тетевен.
Язовир ”Сопот” на около 30 км от града, който предлага чудесни условия за почивка, плаж, риболов, спорт, воден туризъм.
Национален панаир на художествените занаяти, който се провежда в село Орешак, на 7 километра източно от града. На него се представят произведения на модерните майстори занаятчии не само от Троян и региона, но и от цялата страна.
Атрактивен празник на сливата и сливовата, който се провежда през септември, с много дегустации и конкурси.