Велики Преслав

Градът е разположен в Североизточна България, по двата бряга на река Тича – приток на река Голяма Камчия.
Наследник е на втората българска столица, чиито внушителни останки се намират на 2 км от днешния град. Възниква през първата половина на IX век, по време на управлението на хан Омуртаг (814-831) като укрепен военен лагер с дворец и гарнизон. Когато цар Симеон се възкачва на престола през 893 г., премества столицата от Плиска в Преслав и градът става център на Второто българско царство през периода на най-голямото й могъщество – т. нар. златен век. Изграждана планомерно цели 28 години, новата столица се утвърждава като един от най-значимите в Югоизточна Европа административни, културни и религиозни центрове, съперничещ по великолепие на Цариград. Затова към името му, което означава най-славен, е прибавено Велики. Тук работят най-талантливите за времето си български книжовници. За съжаление по-сетнешната съдба на Велики Преслав е незавидна. През 969 г. го завладява киевският княз Светослав, следващите близо два века е владение на византийците, които го наричат Йоанополис, а при превземането му от турците през 1388 г. е разрушен. Новото село, построено на мястото на сегашния град, се наричало Ески Стамбулчук (Стар Истанбул). След Освобождението възвръща името си Преслав, а през 1993 г. – и определението от времето на най-славните си години – Велики.
Забележителности
Старата столица – исторически резерват със запазени останки от крепостни стени, дворец, църкви, къщи, работилници, бани и др. Най-ценна е Кръглата (Златната) църква (908).
Археологически музей с шедьоврите на българския златен век - Преславското златно съкровище, иконата на Св. Теодор Стратилат, изработена от 20 плочки рисувана керамика, керамичен иконостас, колекция от оловни владетелски печати – български и византийски, съдове, автентични писмени паметници от IX-XI в.
Етнографска къща в новия град.
Църква ”Св. Петър и Павел” – паметник на културата.
Скулптурна композиция ”Цар Симеон и книжовниците”.
Паметник на загиналите през войните 1912-1918 г.