Шумен

Град Шумен е разположен в Североизточна България, в подножието на Шуменското плато, по двата бряга на река Боклуджа (Поройна).
Миналото му се свързва с възникването и развитието на българската държава през 681 г. Някои учени смятат, че наименованието му – Симеонис, Шимеонит (XII в.) – е арабското звучене на името на цар Симеон. Според друга версия името идва от думата шума, тъй като мястото е силно залесено. Дубровнишките търговци наричат града Шумна или Шумен (XIII-XIV в.), а при описанието на походите на полско-унгарския крал Владислав Варненчик през 1444 г. е споменат като Шемла. Шуменската крепост, строена от ранната античност до късното средновековие, винаги е била сред най-големите и силни крепости по нашите земи – и по времето на траките и римляните, и през византийския период. През XII-XIV в. е феодален замък с вътрешна крепост и много църкви и работилници. В годините на османското владичество се утвърждава като голям занаятчийски, търговски и военно-административен център, по-значим дори от старата столица Преслав. След Освобождението стопанският му облик се променя - западат традиционните занаяти, но се развива фабричното производство – пивоварното, кожарското, мебелното, химическото и др. По време на Възраждането в Шумен кипи бурен културен живот – създават се училища, оркестър от класически инструменти, читалище, в което се играе първото театрално представление, музейна сбирка, театър. С името му е свързана творческата дейност на едни от големите възрожденски будители - Васил Друмев, Сава Доброплодни, Добри Войников и др.
Забележителности
Комплекс ”Създатели на българската държава”, изграден на Илчов баир в чест на 1300-годишнината от основаването й. Внушителната скулптурна композиция представя по оригинален начин българските ханове и князе и приноса им в утвърждаването на държавата: хан Тервел - дипломата, хан Крум - законодателя, хан Омуртаг - строителя, княз Борис – покръстителя, и княз Симеон – книжовника държавник. Централно място заема фигурата на хан Аспарух – основателя.
Историко-архитектурен резерват ”Шуменска крепост”. Разположена е върху хълм западно от сегашния град. На това място е имало укрепено селище на тракийското племе кробизи. През I век то е превзето от римляните, които го обграждат с 6-метрова каменна стена. В края на IV век е опустошено от готите, но римляните бързо го възстановяват. В средата на V век укреплението е отново разрушено. Нова крепостна стена е построена по времето на император Юстиниан. Тогава вероятно е издигната и голямата трикорабна базилика. В края на VI век аварите опожаряват целия комплекс. Поредното изграждане на крепостта започва по време на Първата българска държава, повтаряйки триъгълната форма на терена и заемайки площ 27 декара. Там се издига цитаделата, християнска базилика, казармени и складови помещения и т.н. През Втората българска държава Шуменската крепост е сред основните твърдини на страната. След превземането й от турците тя продължава да съществува до 1444 година, когато е разрушена при кръстоносния поход на крал Владислав III Ягело. След дълги реставрационни дейности и консервация сега Шуменската крепост е експонирана много добре и е истинска атракция за научнопознавателния туризъм.
Къщи музеи на революционера Панайот Волов – един от апостолите на Априлското въстание; Добри Войников – възрожденски поет, драматург, театрал, композитор, педагог; Лайош Кошут – емигрант, водач на Унгарската революция (1848-1849), живял в къщата на шуменския търговец Димитраки Хаджипанев; Панчо Владигеров – патриарха на българската композиторска школа.
Църква ”Св. Възнесение” (1829), в която се съхраняват ценни книги и икони, както и златоткана плащаница от 1776 г. В храма са погребани възрожденски поборници за вяра и народност, сред които и двама руски князе.
Църква ”Три светители” (1857), издигната на мястото на стар параклис с дарения от шуменски търговци. Установено е, че мястото е с много силно енергийно излъчване.
Арменска църква “Св. Асвизазин” (1834), построена от арменски емигранти. В двора й има красиво оформени надгробни плочи на арменски първенци.
Възрожденски къщи в Черковна махала.
Възрожденско училище в кв. Дивдядово - килийно училище в двора на църквата, строено заедно с нея през 1846 г.
Андрейковото училище (1870).
Народно читалище ”Добри Войников”, основано през 1856 г. от Сава Доброплодни. Заедно с читалищата в Свищов и Лом то слага началото на читалищното дело в България. Това е един от главните фактори на културния живот в града. Развива библиотечно-информационна, лекционно-просветна, издателска, социална, културна и творческа дейност.
Безистена – най-старата сграда, построена за нуждите на дубровнишките търговци през XVI век, днес превърнат в ресторант.
Часовникова кула (1740), която се намира до т.нар. Саат джамиси. Представлява каменна призма, в която е вградена чешма с надпис, богато украсена с орнаменти.
Томбул джамия (1745) – най-голямата и най-красивата в България и втората по големина на Балканите, която освен молитвен дом е и интересен туристически обект.
Оригиналната Куршум чешма (1774), изградена от варовикови дялани камъни. Била е покрита с оловни плочки, откъдето е получила името си (правилната турска дума е куршун и значи олово).
Национален историко-археологически резерват край село Мадара, известен като Българската Троя, съхранил следи от култури на различни племена и народи от IV хилядолетие пр.Хр. до XV век. Праисторическото селище специалистите отнасят към медно-каменната епоха. Тракийското поселение съществува от IV в. пр.Хр. до IV в. сл.Хр., а през късната античност, белязана с римско присъствие, на Мадарското плато възниква крепост, която функционира до нашествието на турците през XIV век. Най- забележителният паметник в резервата е Мадарският конник – най-големият в Европа средновековен каменен релеф, уникален със сложната си символика. Изсечен е на височина 23 м върху северозападния склон на Мадарското плато, той е образец на средновековното българско изкуство. Обявен е от ЮНЕСКО за паметник със световно значение.
Природен парк Шуменско плато, обявен за защитена територия, за да се запазят и съхранят характерният ландшафт, голямото разнообразие от ценни растителни и животински видове и прекрасната природа. Паркът предлага чудесни възможности за скален туризъм, планинско колоездене, туристически преходи до скалните манастири и пещери в района. На територията му се намира парк Кьошковете, превърнат в зона за отдих.
Конезавод “Кабиюк” в с. Коньовец, открит през 1864 г., със собствен хиподрум и закрит манеж. На територията му, оформена като красив парк, се намират уникален Музей на коня, лятната резиденция на първия български княз Александър Батенберг (сега Музей на Съединението), параклис с ценни икони. Предлага идеални условия за отдих и конен спорт.
Международен конкурс за млади пианисти и цигулари на името на Панчо Владигеров.