|
СофияМестоположение - София ИСТОРИЯ София има хилядолетна история. Много народи са я обитавали през вековете и са допринасяли за нейната богата и разнообразна история. Според археолозите и техните проучвания територията на София и околностите й е била населена още през IV-III хилядолетие пр.Хр. Тракийското племе серди се заселило тук през VII в. пр.Хр. и дало първото записано име на София – Сердика. През I в. пр.Хр. римляните, оценявайки важното географско положение на града, заобиколен от планини, и многобройните му топли минерални извори, построили град, обграден от каменни крепости, и го нарекли Улпия Сердика. Под управлението на римския император Траян Улпия Сердика придобила автономия, достигнала върха на развитието си и дори била включена в официалните пътеводители на Великата Римска империя. Градът бил защитен от 9-метрови крепостни стени, изградени от камъни и тухли. Наблюдателни кули за надзираване на входящото и изходящото движение се издигали на всеки 50 метра. Бил открит обществен форум в сърцето на града. Красиви имения, големи базилики, храмове, обществени сгради и жилищни квартали, образуващи Улпия Сердика, обхващали територия 164 000 кв. м. Сердика се разраствала и придобивала важност и слава. Вдъхновен от облика й, през IV в. римският император Константин Велики възкликнал на висок глас: ”Сердика е моят Рим!” Но нещастна съдба очаквала града. През V в. преминаващите хуни нахлули в него и го разрушили. По-късно, през V в., византийският император Юстиниан се заел със сериозната задача да го построи отново. Той започнал масивни строителни работи. Градът бил преименуван на Триадица. Някои от най-старите сгради в днешна София и особено един от главните символи на града – църквата ”Света София”, датират от времето на Юстиниановото царуване. Българският хан Крум присъединил част от днешна Югозападна България, включително Триадица, към Първото българско царство през 809 г. От този момент нататък градът често бил завладяван ту от Византия, ту от България. Славяните преименували града от Триадица на Средец. След два века византийско господство Средец се появил отново на картата на България през 1194 г. и тази година била началото на нов растеж и развитие. Той станал процъфтяващ град на занаятчии – златари, медникари, грънчари и оръжейници. През XIV в. получава съвременното си име София, което означава ”Света Премъдрост”, по името на църквата ”Света София”. Но ”Божията благословия” не защитила София от турското нашествие през 1392 г. През турското владичество градът бил един от най-големите политически, търговски и военни центрове в Османската империя. Неговата важност се засилвала от положението му на кръстопът между Белград, Атина и Истанбул. По време на съдбоносните руско-турски войни турският командир решил да подпали града, знаейки за приближаващата руска войска, но благодарение на навременната реакция на италианския и белгийския консул София била спасена. Софиянци посрещнали свободата, донесена от генерал Гурко, на 04.01.1878 г. Веднага след Освобождението съвсем естествено София станала най-важният град в България. Българските политици оптимистично виждали в нея етническия център на новата държава - пресечната точка на Мизия, Тракия и Македония. На 3 април 1879 г. Народното събрание гласувало София да стане новата столица. От тази дата в града започнали бърза урбанизация и интензивни строителни работи. За период от 50 години - от 1879 до 1939 г., населението на София нараснало от 20 хиляди на 300 хиляди души. Много чуждестранни архитекти били наети да превърнат София в истинска европейска столица и резултатът от техните усилия били красиви, богати на орнаменти и с прекрасен стил сгради. За нещастие около 25% от тях били разрушени по време на английските и американските бомбардировки през 1943-1944 г. Тяхното възстановяване приключило към 1970 г. СОФИЯ ДНЕС Съвременна София е най-големият демографски, търговски, политически, културен и образователен център в България. Населението й е приблизително 1 200 000 души. Около една четвърт от промишлеността в страната е съсредоточена в града и заобикалящия го район – от въгледобив и машиностроене до електроника и лека промишленост. Всяка чуждестранна фирма, която започва бизнес в България, първо отваря офис в столицата. Тук е седалището на президента и правителството. София е център на много културни прояви – и от местно, и от национално значение – концерти, състезания, панаири и фестивали. С многото си престижни университети столицата също така привлича най-голямата част от българските студенти. Храм-паметник ”Св. Александър Невски” с крипта • Църква ”Св. София” • Светия синод • Национална галерия за чуждестранно изкуство • Паметник на Васил Левски • Народна библиотека ”Св. св. Кирил и Методий” • Софийски университет • Народно събрание • Паметникът на Александър II • Академия на науките • Офицерски клуб • Руска църква ”Св. Николай Чудотворец” • Национален природонаучен музей при БАН • Национална галерия за изящни изкуства • Народен театър "Иван Вазов" • Българска национална банка • Археологически музей • Ротонда ”Св. Георги” • Църква ”Св. Петка” • Баня Баши Джамия • Софийската баня • Статуя на Света София • Църква ”Св. Неделя” • Орлов мост • ТВ кула Копитото • Боянска църква "Св. св. Никола и Пантелеймон" • Драгалевски манастир "Света Богородица Витошка" • Кремиковски манастир "Св. Георги Победоносец" • Сеславски манастир "Св. Никола" • Природен парк Витоша • Боянски водопад • Природен парк "Витоша" |
|