Резерват “Стенето”

Резерват “Стенето” е обявен на 5 април 1979 г. С площ от 3578,8 хектара, той е вторият по големина в Националния парк (след “Джендема”). Разположен е в изворната част на река Черни Осъм в Троянския Балкан. Част от резервата се намира от южната страна на главното старопланинско било – местностите Ибче дере, Късият чамлък, Джафар дере, Кобилин дол. Създаден е, за да запази естествеността на величественото ждрело Стенето. Включен е в програмата на ЮНЕСКО “Човек и биосфера”. В резервата съществува най-голямото разнообразие от горски и скални птици на Балканите. Тук се срещат редки крилати обитатели – малък и скален орел, сокол орко, бухал, балкански кеклик, уралска улулица, врабчова кукумявка, пернатонога кукумявка, почти всички разпространени у нас кълвачи. Каньоните на реките Куманица и Сухата река са убежища за мечката, благородният елен, сърната, дивата коза и видрата. Горите са букови (около 250-годишни) и смърчови. Срещат се обикновен и воден габър, ела, явор, шестил. Резерват “Стенето” опазва над 1000 вида растения – 1/3 от българската флора. Сред тях има редки и защитени – родопски силивряк, тис, казашка хвойна, лавровишня. Карстовият терен е осеян с множество пещери. В резервата са Куманица – една от най-дългите водни пещери у нас (1656 м.) и Райчова дупка (377 м.) – най-дълбоката пропастна пещера в България.