Разград

Разград е разположен сред Лудогорското плато, в долината на река Бели Лом. В продължение на много векове Разград е естествен кръстопът, пресечен от важни пътни артерии, свързващи Централна Европа с Черноморието и Азия.
Районът е бил населен още в древни времена, свидетелства за което са открити в трите праисторически селищни могили в околностите. А тридесетте надгробни могили и историческите находки в местността Хисарлъка източно от града са доказателство, че тук е кипял бурен живот и по времето на траките. Векове по-късно върху руините на тракийското селище римляните изграждат стратегическия град крепост Абритус, свързал името си с кръвопролитната им битка с готите през 251 г., в която загива самият император Деций Траян. На мястото на разрушения по-късно от варварските нашествия град през ХIII век възниква средновековното българско селище Хръзград (Хрисград). След покоряването на България от Османската империя турските нашественици го наричат Хезарград, Хезезград, Хразград, а българите - Разград. Ориенталският град става важен занаятчийски център.
Основните отрасли в индустриалния пейзаж на съвременния град са фармацевтиката, хранително-вкусовата, стъкларската и порцеланово-фаянсовата промишленост.
Забележителности
В Разград и в 18-те села на общината има около 300 недвижими археологически, архитектурни, художествени и исторически паметници на културата.
Часовникова кула – един от символите на града, построена през 1764 г. от тревненския майстор Тодор Тончев на мястото на още по-стара кула и на два пъти реставрирана.
Изящна бронзова скулптура ”Момина чешма” (1885) в центъра на града.
Статуя на прочутия възрожденски строител майстор Манол.
Храм “Свети Николай Чудотворец” (1860) в кв. Варош, първата куполна базилика, построена в този град. Преустроявана и обновявана няколко пъти, през Възраждането тя се утвърждава като център на духовния живот на българското население. Някои от помещенията в църковния двор били пригодени за учебни стаи на килийното, а по-късно и на взаимното училище в Разград, и функционирали до построяването на самостоятелна училищна сграда през 1872 г.
Джамия ”Ибрахим паша” (1616), вторият по големина мюсюлмански храм в България след шуменската Томбул джамия.
Джамия ”Ахмед бей” (1442).
Обектите на Исторически музей – Разград:
•Археологически резерват ”Античен град Абритус”, който се простира на площ 1000 дка на 2 км от Разград. Включва паметници на римската, тракийската и средновековната българска култура. Най-забележителната му част е античният град Абритус. По време на разкопките са разкрити голяма жилищна сграда със стопански части, част от крепостна стена, кули, врати, каменен римски саркофаг от II век със скелети от първично и вторично погребение, много експонати, най-известни от които са късноантично златно съкровище от 835 монети (солиди) и Златния Пегас.
•Етнографска експозиция на Историческия музей, разположена в три реставрирани къщи в центъра на квартал Варош.
•Комплекс от възрожденски къщи в квартал Варош.
•Етнографски комплекс в с. Побит камък на 18 км от Разград, който включва три реставрирани възрожденски къщи и вятърна мелница. В къщите са уредени кътове с възстановки на местните занаяти.
•Къща музей на учителя свещеник Никола Икономов, издал първото ръководство по земеделие в България, и съпругата му Станка Николица Спасо-Еленина, първата българска поетеса.
•Къща музей на големия български пианист и композитор Димитър Ненов.
Внушителната сграда на Разградската гимназия (1885), проектирана от австрийския архитект Фридрих Грюнангер.
Мавзолей костница на руските воини освободители, построен през 1879 г. по повод годишнината от освобождението на Разград от османска власт.
Паметник на загиналите във войните 240 разградчани (1995), дело на местни творци.
Ловен резерват Воден на 36 км от Разград с живописни карстови образувания, редки растения и дивеч, с развъдно дивечовъдно стопанство за зубри, лопатари и др.
Историко-археологически резерват ”Сборяново” при с. Свещари на 40 км от Разград. Включва над 140 археологически паметника - праисторически селища, селищни и надгробни могили, светилища, тракийски град, ранновизантийски кастел (крепост), укрепления от времето на Първата българска държава, късносредновековно тюрбе (турска гробница) на Демир баба – култов паметник за християни и мюсюлмани. и др. В центъра на резервата са разположени останките от древния град Хелис и два огромни могилни некропола от двете му страни - последен дом на знатните гети. В източния могилен некропол се намира паметникът, обявен от ЮНЕСКО за световно културно-историческо наследство - Свещарската царска гробница, уникален паметник на тракийското елинистично изкуство от първата половина на III в пр.Хр. Разкрита е при археологически разкопки на тракийската Гинина могила през 1982 г. Състои се от коридор (дромос) и три сводести камери. Най-богато украсена е централната камера - каменна пластика, релефи и стенописи. Погребалният ритуал, строителната техника, архитектурното оформление и украсата свидетелстват, че в гробницата е погребан тракийски владетел. Удължените пропорции на фигурите, композицията и стилът намират паралели с изображенията в Казанлъшката тракийска гробница.
Етнографска сбирка в с. Свещари – съчетание на български и турски бит.
Етнографска къща в Исперих, сред чиито атракции е дървен стан, на който посетителите могат да изтъкат пъстър килим.
Къщата с дърворезбите в с. Малък Поровец, на 8 км от Исперих.
Вятърна мелница на 500 метра от село Белинци, община Исперих - единствената действаща вятърна мелница в Североизточна България, която съществува от началото на XIX век. Тя продължава да функционира, независимо че през 1990 г. е обявена за национален паметник на културата. Има изцяло дървен механизъм, долният край на носещата греда, която крепи целия корпус, е три метра под земята, а напречната ос, която минава през двете въртящи се зъбчатки, не е подменяна от 160 години. При силен вятър за едно денонощие мелницата смила до тон и половина жито, а в безветрени дни смилането на една крина може да продължи и цял ден.
Паметник на основателя на българската държава хан Аспарух в Исперих.
Дом на природозащитника, който се помещава в реставрирана къща - паметник на културата, и представлява своеобразен природонаучен музей.
Сред атракциите на Разград и региона са и няколко частни работилници – тъкачна, грънчарска, за порцеланови изделия, за писани каруци, които изработват и предлагат изящни уникални изделия.
Една от последните придобивки на града е Зоната за туризъм, спорт и отдих ”Пчелина” – модерен културно-атракционен център.