Резерват Камчия

Резерватът „Камчия” обхваща долното поречие на река Камчия, землищата на общините Аврен и Долни чифлик. Резерватът се намира на около 25 км южно от Варна, в близост до курортите „Камчия” и „Шкорпиловци”.

„Камчия” е обявен за резерват и заради важното си природозащитно и екологично значение е включен в световната мрежа от биосферни резервати като част от програмата „Човек и биосфера” на ЮНЕСКО за опазване на най-представителните екосистеми на планетата. Особено ценни за резервата са лонгозните гори по долното течение на река Камчия.

Климатът в резервата е умереноконтинентален, средната януарска температура е 1,2о С, а средната юлска е 23о С. Заради близостта до морето средната влажност на въздуха е висока - около 75-80 %. Най-характерно за лонгозната гора са периодичните заливания, които са свързани с промените в нивото на река Камчия.

За да бъде опазен последният оцелял масив от тази екосистема, през 1951 г. е обявен природен резерват “Камчия”. След разширението си през 1980 г., резерватът обхваща 842,1 ха заливни гори при устието на реката.

В горите и блатата на резерват „Камчия” се срещат 245 вида висши растения. Лонгозните гори са единственото находище на българския ендемит грудеста горва (Cardamine tuberoza). Река Камчия е обитавана от 39 вида риби, като основно преобладаващи са представителите на семейство Шаранови. Сред земноводните, които посетителите на резервата могат да срещнат, са обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), шипоопашатата (Testudo hermanni) и шипобедрената сухоземна костенурка (Testudo graeca).

В района са установени 258 вида птици, което представлява около 66% от видовото многообразие в България. В резерват „Камчия” се размножават няколко редки за България и Европа птици, като черния щъркел (Ciconia nigra), малкия креслив орел (Aquila pomarina), сокол орко (Falco subbuteo) и други. Оттук минава и миграционният път Via Pontica.

Преминаването на хора през резерват “Камчия” се извършва по маркирани пътеки. Задължително е спазването на посочените правила.