Природен парк "Витоша"

През 1934 г. с постановление на Министерството на народното стопанство е обявен Национален парк Витоша - първия в България и на Балканския полуостров, върху площ от 6401 ха. През 1935 год. се създава първата специализирана държавна структура за управление на защитените територии в България - поделението на НП Витоша към “Отделението за горите, лова и рибарството”.
През 1936 година е изготвена и обнародвана Наредба-закон за защита на родната природа, според която паркът е преименуван от национален в народен. Наредбата за парка от 1939 год. определя сравнително строг статут на същия. Въвежда се забрана върху редица дейности като унищожаване на тревна растителност, преследване на диви животни, пашата на домашен добитък, палене на огън, строеж на нови пътища и всякакво замърсяване на водите и почвата.
Територията на парка е неколкократно изменяна, като в момента възлиза на 26 606.6 ха, от които горски фонд - 24 078.6 ха.
С образуването на парка са обявени и двата природни резервата в него - Бистришко бранище (1061.6 ха) и Торфено бранище (782.8 ха).
Бистришко бранище е обявен за резерват с цел да се запазят първичните екосистеми от смърч, както и видовете от субалпийската зона. Горите обхващат около 51% от неговата площ, а останалата част са алпийски тревни зони и каменни грамади.
Средната възраст на гората е 100-120 години, а средната височина на дърветата надхвърля 25 м. Най-старите смърчови дървета са на 140-150 години, с диаметър до 1 м 30 см. От тревните видове могат да се срещнат лазаркинята, заешкият киселец, вранското око и мн. други. В сенчестите смърчови гори могат да се видят защитените видове от сем.Орхидеи - Триделна коралка, Обикновена чернушка и Фривалдскова гимнадения.
През 1977 год. генералният директор на ЮНЕСКО обявява резервата за биосферен. Наред с 16 други български резервата Бистришко бранище е част от световната мрежа от биосферни резервати, създадени по програмата “Човек и биосфера” /МАБ/ на ЮНЕСКО. Тази мрежа от предимно защитени зони, представляващи главните екосистеми на Земята, има за цел опазването на природата и научното й изследване в интерес на човека.
Резерватът е разположен върху източния склон на Витоша, под върховете Малък и Голям Резен и Скопарник. Той обхваща горните течения на Бистришка и Янчевска река, които извират от каменните грамади под споменатите върхове. Неговата най-висока точка е 2286 м, а най-ниската - 1430 м.
Резерват Торфено бранище е създаден върху малка площ - 144,1 ха, която през 1980 година е увеличена на 782,8 ха. Основната цел за обявяването му е да бъдат запазени в естествено, незасегнато от човешката дейност състояние торфищните комплекси във високопланинския дял на Витоша. В тях са установени над 300 вида мъхове и 500 вида водорасли. Резерватът обхваща почти целия район от Ушите - Черната скала до Черни връх. Това е изворната област на Владайска, Боянска и Драгалевска река. Дебелината на торфищната покривка в него е от 0,6 до 2 м. Възрастта на торфището е от 1000 до 1500 години. То расте твърде бавно - средногодишно по 1 мм.
Торфеният резерват е почти безлесен - срещат се само съобщества от храсти - ива, смрики, боровинки и тук- таме клек. Тревната покривка е образувана от очиболец, насекомоядни растения- росянка и петлюга, жълта и петниста тинтява, острици, пушици, салепи, иглики, каменоломки, бяла чемерика и др. Достъпът на туристи в резервата , който е вододайна зона е забранен.