Пловдив

Пловдив се простира по двата бряга на река Марица в Горнотракийската низина, върху шест сиенитни хълма (тепета). Оттук минават важни международни пътища, които още в древността са свързвали Изтока с Европа, Балтика със Средиземноморието, Черноморието с Адриатика.
Пловдив е един от най-старите европейски градове. Обитаван е през новокаменната, каменно-медната и бронзовата епоха. През I хилядолетие пр.Хр. тракийските племена одриси и беси създават укрепеното селище Евмолпиас (Евмолпия) върху три хълма. През 342 г. пр.Хр. Филип II Македонски завладява селището, обгражда го със здрави крепостни стени и го назовава Филипополис (град на Филип). След около половин век одриският цар Севт III възстановява тракийското царство. След като римляните покоряват Тракия, градът става главен стопански, културен и политически център на провинцията. Наричат го Тримонциум (град на трите хълма). В края на IV век, когато Римската империя се разделя на две, Пловдив е включен в Източната Римска империя и започва т.нар. византийски период в историята му. През римската епоха е популярен и с имената Улпия, Флавия и Юлия. Около средата на VI в. тук идват славяните, които постепенно променят етническия облик на целия регион. Те възприемат тракийското име на града Пулпудева, но го модифицират като Пълдин и Плоудин, откъдето идва и днешното му звучене. По време на Първото и Второто българско царство пограничният град е изключително важен в непрестанните борби между Византия и българската държава и неколкократно сменя владетеля си. След завладяването на долината на река Марица от турците през ХIV век той попада във вътрешността на Османската империя, губи значението си на важна крепост и постепенно запада. Турците променят не само името му - Филибе, но и архитектурния му облик. Едва през Възраждането градът възвръща позициите си. Пловдив влиза в новата българска история с историческия си принос в развитието на националната култура и борбата за църковна независимост. Той е люлка на модерното светско образование, българската книжнина, първи голям литературен център. След Освобождението е обявен за столица на новата държава. Берлинският договор обаче разделя България на две - Княжество България със столица София и васална провинция Източна Румелия със столица Пловдив. София става държавен и политически център, но Пловдив запазва естествения си статут на културен център. След Съединението на България, обявено тук на 6 септември 1885 г., Пловдив остава и до ден днешен вторият по големина и значение град в България след столицата София, промишлен, търговски, научен, културен и комуникационен център.
Забележителности
Архитектурен резерват ”Старинен Пловдив” - обхваща района на трихълмието с архитектурно-художествените паметници, съхранили миналото на града:
•Култови сгради: катедралата ”Св. Богородица” (1844), митрополитската църква ”Св. Марина” (1856), храмовете ”Св. Константин и Елена” (1832), ”Св. Неделя” (XVI в.), ”Св. Петка” (XVIII в.), ”Света Троица”, ”Св. Димитър”, ”Св. Никола”, арменската църква ”Св. Кеворк” (1828), католическата катедрала ”Св. Людовик”, Имарет джамия (XV в.), Джумая джамия (XVI в.).
•Жилищни и обществени сгради: Жълтото училище (1868), къщата близнак на Степан Месробович, къщата и маазата на хаджи Драган Калофереца, къщите на Андрей Георгиади (Хаджикалчовата), Аргир Куюмджиоглу, Артин Гидиков, Бирдас, Верен Стамболян, Георги Клианти, Георги Мавриди (в която през 1833 г. е живял френският поет Ламартин), Георги Николаиди, Димитър Георгиади, Михаил Владо, д-р Стоян Чомаков, Касандра Баятова, Константин Стоилов, Никола Недкович, Ованес Степанян, Павлети, Ралу Алтън Елмаз, Степан Хиндлиян, Христо Г. Данов, къщата на Ритора, Балабановата къща.
•Археологически паметници: Античният театър (Римският форум), римският стадион, акведуктът, археологическият комплекс Небет тепе, крепостните стени на Филипопол, Хисар капия (източната врата на крепостта).
Интересни архитектурни сгради: и арменското училище, читалище ”Възраждане”, градската художествена галерия ”Златю Бояджиев”, Ритуалният дом, музеите – археологически, исторически, природонаучен, Драматичният театър.
Пловдивският международен панаир, наследник на първото земеделско-промишлено изложение с чуждестранно участие, което се провежда през 1892 г.
Многобройни паметници – монументите ”Братската могила” и ”Съединението на България”, паметниците на хан Крум, на благодарността, на Гюро Михайлов и др.
Музей на авиацията с вътрешна и външна експозиция.
Часовникова кула на Сахат тепе, построена през ХVI век от дърво, опожарена и построена наново от камък след два века. Часовниковият й механизъм е все още действащ.