Хисаря

Градът е разположен в малка котловина в Същинска Средна гора, на 360 м надморска височина. От всички страни е защитен от планинските склонове, от юг е широко открит за слънцето на Тракия, въздухът е изключително чист, тъй като тук няма промишлени предприятия.
Първите обитатели на котловината са тракийското племе беси, след тях идват македонците, но разцветът на Хисаря е едва при римляните. Те изграждат град с широки улици, красиви дворци и вили за аристокрацията, мраморни бани, канализация, амфитеатър, ограждат го със здрава крепостна стена, добре съхранена и до днес. Наричат го Аугуста, Севастополис, Диоклецианопол и го превръщат в третия по големина град в провинция Тракия след Филипопол (Пловдив) и Берое (Стара Загора). Между IX и XIV в. е в пределите на българската държава и се нарича Топлица. При завладяването му от османлиите той е напълно разрушен. Едва през XVII век турците оценяват природните дадености и го възстановяват, давайки му сегашното име – Хисар (крепост).
Забележителности
Археологически музей с богата сбирка, която включва и етнографска експозиция.
Хисарската крепост от IV в., заемаща 300 дка площ, от която са съхранени най-вече крепостните стени и портите. Съоръженията са разположени сред курортния парк и представляват открит музей на римската и византийската култура.
Антични гробници, най-голяма и най-известна от които е Хисарската гробница – семейна римска гробница от IV век.
Баните при изворите Хавуза, Момина баня и Инджеза.
Стари християнски базилики от V и VI век
Църква гробница от X-XII в.
Църквите ”Св. Богородица” в кв. Момина баня, ”Св. Димитър” в кв. Вергово, ”Св. Панталеймон”, ”Св. Петър и Павел” и др.
Тракийски култов комплекс при с. Старосел, открит през 2000 г. Това е най-големият запазен тракийски царски комплекс с храм-мавзолей в Югоизточна Европа. Вероятно е от V-IV в. пр. Хр. Предположенията са, че култовият център е от времето на тракийския цар Ситалк, а може би дори е гробницата на самия владетел. Богатите находки от зидания гроб датират от края на V в. пр.н.е.
Природните дадености:
Минерални извори - 22 на брой с температура 37–51°С. Водата е слабо минерализирана, хидрокарбонатно-сулфатна, хлорна и натриева, флуорно-силициева, алкална, с висока стойност на рН, без цвят и мирис, с приятен вкус. Може да се ползва и като трапезна, и за профилактика на стомашно-чревни, бъбречно-урологични, гинекологични, стоматологични заболявания, заболявания на опорно-двигателния апарат, при хронична интоксикация с тежки метали и фармацевтични препарати.
Климат – преходноконтинентален. Средната месечна температура през лятото е 22°С. Зимата е умерена и мека (средна месечна температура +2°С), есента и пролетта са топли (12°С). Валежите са умерени, снежната покривка е краткотрайна. Броят на мъгливите дни е малък (11-14), ветровете са слаби и прохладни.