Сливен

Град Сливен е разположен в Горнотракийската низина, в подножието на Сливенския Балкан (Източна Стара планина).
Градът възниква в периода VII-XI век на стария воден път от Дунав за Цариград през старопланинския проход Вратник (Железни врата). В документи се споменава като Истилифунос, Ислимие, Силивно, Сливно и др. Името Сливен става популярно в началото на XI век и означава сливане, т.е. съединяване на трите реки, които текат през него, и трите вятъра, които духат от трите прохода на Стара планина – Асеновския, Българка и Чуката. Сливен е единственият град в България, който никога не е сменял славянското си име. По време на османското владичество Сливен е привилегировано селище на дервентджии (пазачи на проходи) и соколари (отглеждащи ловни соколи). С годините се превръща във важен занаятчийско-търговски център. Прочува се с изработването на хубавия вълнен плат кебе. Най-развити занаяти са абаджийството (производство на аби – дебели шаячни тъкани) и тюфекчийството (изработване на пушки). През 1836 г. Добри Желязков-Фабрикаджията построява първата текстилна фабрика на територията на Османската империя. Сградата и сега впечатлява със своята импозантност. Обявена е за паметник на културата с национално значение. Със създаването на фабриката прохожда българската индустрия. След Освобождението от османско господство текстилната промишленост продължава да се развива и оформя икономическия облик на града. За днешния българин Сливен е люлка на хайдутството, синоним на националната непримиримост към робството. Не случайно през Възраждането той се прочува като Града на стоте войводи. Най-популярни от тях са Индже войвода, Хаджи Димитър и Панайот Хитов.
Забележителности
Драматичен и куклен театър.
Художествена галерия ”Димитър Добрович”.
Къща музей ”Сливенски бит XIX век” (Къща Паткоолу).
Къща ”Садък паша”.
Къщи музеи на видни сливенски граждани - Добри Чинтулов, един от големите български общественици и поети, написал най-силните възрожденски песни; войводата Хаджи Димитър, д-р Миркович.
Сградата на първата текстилна фабрика на Добри Желязков-Фабрикаджията.
Църква ”Св. София” (1835)
Църква ”Св. Димитър” (1831).
Часовникова кула (1808) в центъра на града.
Паметник на освободителите на Хамам баир.
Паметник на Хаджи Димитър.
Старият бряст (на 600 години) в центъра на града.
Останки от ранновизантийската и средновековна крепост Туида в местността Хисарлъка.
Карандила – местност североизточно от града сред вековните дъбови и букови гори на Сливенския Балкан, изходна точка за планински туризъм. Тя включва природния парк Сините камъни (6684.3 ха площ) с интересни скални образувания и много туристически обекти.
Историческата местност Агликина поляна на около 38 км от Сливен, в Еленския Балкан, позната в българската история като хайдушко сборище. Оттук минава маршрутът от връх Ком до нос Емине по билото на Стара планина.
Сливенските минерални бани (Джиновските бани) на 12 км от Сливен. Температурата на минералната вода е 44-45°С, дебитът й – 16 л/сек. Лекува заболявания на опорно-двигателния апарат, периферната нервна система, стомашно-чревни и чернодробно-жлъчни заболявания. Освен балнеосанаториум, има два хотела и удобни автобусни линии. Курортът функционира целогодишно.
Богати находки край с. Тополчане, открити от екипа на проф. Георги Китов. В тракийски гроб, облицован с дърво, са намерени три отлично запазени амфори, сребърен шлем, бронзов съд и сребърен ритон, масивен златен пръстен - най-вероятно на владетеля, който е погребан там заедно с конете си. На друго място край същото село е намерена златна маска от IV в. Предполага се, че тя е на тракийски цар – втората след златната маска на Терес, намерена край Казанлък от същия екип.
Карановската селищна могила край новозагорското село Караново, разположена на 24 дка площ – една от най-старите в Европа. В нея са разкрити до момента седем археологически пласта, които отразяват етапите в развитието на цивилизациите, живели по тези земи. Доказателствата сочат, че този район е обитаван отпреди повече от 4000 години.