Бяла

Бяла е входната врата за област Русе от Западна и Централна България. Разположена е в централната част на Дунавската равнина, край река Янтра.
Името на града се свързва с цвета на белите варовикови хълмове, които я ограждат. Други го тълкуват като превод на италианската дума белла - хубава. Селището възниква през 1596 г., а при първото му споменаване през 1618 г. в турски регистър е отбелязано, че наброява пет български къщи. В началото на ХVII век е малко селце с 20-30 души население. Вследствие на миграционните процеси към равнината и особено след масовото Чипровско въстание срещу османските поробители през 1688 година тук се заселват много българи бежанци. През XVIII век Бяла става най-многолюдното селище в района. С построяването на големия каменен мост над река Янтра през 1865-1867 г. от гениалния възрожденски майстор Колю Фичето – уникално за времето си съоръжение, е свързано възникването на прочутите Беленски ханища. Разположени по важната вътрешна магистрала на Турската империя Русе-Цариград, те превръщат Бяла във важна крайпътна станция с оживена чаршия, много дюкяни, училище, църква. След Освобождението Бяла е най-голямото селище в околността с добре развито скотовъдство, земеделие, кожухарство, лозарство и пчеларство. През 1891 г. е обявена за град.
Забележителности
Исторически музей “Освободителна война”, уреден в къщата на Мехмед бей от началото на ХIХ в., в която по време на Освободителната война през 1877 г. за около месец се установяват Главната квартира на руския император Александър II и военновременна болница, в която работят руски доброволци - лекари и милосърдни сестри.
Музейни сбирки в селата Полско Косово и Босилковци.
Паметник на медицинските сестри доброволки баронеса Юлия Петровна Вревска и Мария Неелова в парка на Историческия музей. Баронесата е жена с интересна съдба. Остава вдовица на 17 години, на 36 години идва в България. Някога съпругът й е бил приятел на световноизвестния руски поет Михаил Юриевич Лермонтов, а сред нейните приятели са големият руски писател Иван Сергеевич Тургенев и най-популярният френски писател на XIX век Виктор Юго. Юлия Вревска умира в Бяла от тиф през 1878 година. В центъра на града, близо до часовниковата кула, през 1965 г. е изграден друг скромен паметник на баронесата.
Паметник на прочутия руски лекар Николай Иванович Пирогов, който е бил в Бяла през есента на 1878 като военнополеви хирург. Паметникът е открит през 1977 г.
Паметник на двама от водачите на Априлското въстание (1876) - кулминацията на революционния подем на националноосвободителните борби на българския народ, Панайот Волов и Георги Икономов, и въстаника Стоян Ангелов, които намират смъртта си при опит да преминат буйните води на придошлата Янтра след разгрома на въстанието.
Паметник на руските освободители, издигнат на левия бряг на Янтра, при моста на Колю Фичето.
Руски паметник при с. Лом Черковна.
Величествената сграда на църквата “Св. Георги”, построена на мястото на малка схлупена църквица от турско време, играла важна роля в епохата на Българското възраждане. Новата църква е окончателно готова през 1915 г., но не се позволява литургия, защото не е зографисана и осветена. Населението продължава да ходи за причастие до близките села. Избухва Първата световна война и работите замират. Храмът е довършен окончателно и осветен едва през 1924 г.
Каменният мост на майстор Колю Фичето (1865-1867) с 14 свода, дължина 276 м, ширина 9.50 м и дебелина на стълбовете 9 метра.
Часовникова кула, построена като камбанария за старата църква през 1872 г.
Няколко възрожденски къщи, обявени за паметници на културата.