Велико Търново

Градът с най-славно историческо минало, символ на българската държавност, се намира в Централна Северна България, в котловината между Дунав и Стара планина, прорязана от Янтра, чиито меандри образуват три полуострова - Царевец, Трапезица и Света гора. Върху тези хълмове е застроена старата българска столица.
Най-ранните следи от човешки живот в района, открити на хълма Трапезица, са от времето на палеолита - VI хилядолетие пр.Хр. На хълма Царевец има останки от бронзовата епоха (XIII в. пр.Хр.). До края на желязната епоха обитатели на района са тракийските племена уздицензи и кробизи. Следващият културен пласт е ранновизантийски (IV-VII в.). По-късно върху развалините на крепостта на хълма Царевец възниква средновековно славянско селище, което продължава да съществува през целия период на Първата българска държава и през годините на византийското владичество. Името му идва от славянската дума терн или трън, която претърпява различни модификации през годините – Тернов, Трънов, Търнов, Търновград, Търново, Велико Търново. През 1185 г. братята боляри Асен и Петър организират въстание за освобождение от византийско робство. Търновград става столица на възстановената българска държава. Векове наред той е политически, административен и духовен център на България. Създават се забележителни художествени паметници на архитектурата, живописта, книжнината, художествените занаяти. Това е вторият златен век на българската култура, който дава на славянския свят и на Югоизточна Европа книжовната школа на Патриарх Евтимий, певческата школа на Йоан Кукузел Ангелогласния, търновската живописна и архитектурна школа. През годините на робството старата българска столица е крепост на българщината, център на буни, завери и въстания, надежда и упование за българския дух.
Забележителности:
Музеи
Затвор музей, в който са изтърпявали присъди видни дейци на националноосвободителното движение през ХIХ век.
Къща музей ”Емилиян Станев”.
Къща музей ”Леон Филипов”. Съдържа ценна колекция от макети на архитектурни паметници от ХIХ век.
Къща музей ”Петко Р. Славейков”.
Музей ”Възраждане и Учредително събрание”. В тази сграда, построена от майстор Колю Фичето, заседава първият български парламент (1879). На последния етаж на сградата на бившия турски конак е реставрираната зала, където през 1879 г. Учредителното събрание приема Търновската конституция. На същото място е избран първият български княз Александър Батенберг.
Музей ”Нова история”. Представя Велико Търново в държавното управление и участието във войните за национално обединение на България.
Музейна експозиция ”Сарафкина къща”. Архитектурен паметник, представящ градския бит от ХIХ и началото на ХХ век.
Национален музей ”Българска архитектура”.
Културно-исторически забележителности
Архитектурно-етнографски комплекс Самоводска чаршия. Това е днешната улица ”Георги С. Раковски”, която през XIX век е била една от най-оживените търговски и занаятчийски улици на Търново. Днес голяма част от работилниците и къщите са възстановени. Майстори работят в тях по стари технологии и с оригинални инструменти пред погледа на посетителите. Туристите могат да се включат в работата на занаятчиите и да получат за това удостоверение, че са чиракували при съответния майстор, както и предмета, който саморъчно са изработили. Докато отдъхват, могат да си направят снимка в ретрофотото, да похапнат кадаиф и бяло сладко под звуците на стари градски песни. На площада на чаршията се възпроизвеждат фолклорните празници и обичаи, в които гостите също могат да се включат. Многобройните антикварни сувенирни магазинчета предлагат уникални предмети или копия на старинни накити, оръжие, керамика, дърворезба.
Ханът на хаджи Николи, който се намира в съседство със Самоводската чаршия. Сградата е построена от майстор Колю Фичето по поръчка на известния търновски търговец и активен участник в борбата за църковна независимост хаджи Николи.
Улица ”Гурко” – една от най-живописните калдъръмени улици на възрожденския град, с много реставрирани стари къщи.
Художествена галерия (1934 г.), една от най-старите в страната. Фондът й се експонира в адаптираната за целта сграда в парк “Асеневци”.
Аудио-визуален спектакъл ”Звук и светлина”.
Къщата с маймунката, построена през 1849 г. от Колю Фичето за търговеца Никола Коюв. Нарича се така заради изобразената седяща маймунка върху колонка над приземния етаж.
Момина крепост, Света гора и Трапезица – хълмовете, съхранили свидетелства за културата и бита на средновековния град.
Паметници: Велчова завера, Майка България, паметници на Никола Пиколо, на Асеневци, на Васил Левски, на Стефан Стамболов, на Емилиян Станев, Паметник на обесените, Паметник на загиналите във войните.
Църквите във Велико Търново и околностите му: Патриаршеската църква на хълма Царевец, Рождество Богородично (в чийто притвор са погребани митрополитите Климент Търновски, Софроний и Антим), Св. Никола, Св. Кирил и Методий (неин майстор и ктитор е Колю Фичето), Св. Константин и Елена – един от шедьоврите на майстор Колю Фичето, Св. Марина, Св. Спас, Св. Троица, църквите в Асенова махала, обособена като укрепен квартал още по времето на първите Асеневци (Св. четиридесет мъченици - където са погребани костите на българския цар Калоян, Успение Богородично, Св. Димитър Солунски, Св. Георги, Св. Петър и Павел), арбанашките църкви.
Голяма част от църквите ­ дело на майстор Колю Фичето, са истински паметници на възрожденската архитектура и живопис.
Манастирите във Великотърновско: Къпиновски Св. Никола, Килифаревски Св. Рождество Богородично, Преображенски, Плаковски Св. пророк Илия, Присовските Св. Пантелеймон и Св. архангел Михаил, Петропавловски (Лясковски), патриаршеският Св. Троица, Мерданският Св. четиридесет мъченици, двата действащи арбанашки манастира Св. Никола и девическият Успение Богородично.