Храм-паметник ”Св. Александър Невски” с крипта

Всеки гост на София е удивен от златния блясък на кубетата на храм-паметника ”Св. Александър Невски” – най-голямата православна църква на Балканския полуостров. ”Св. Александър Невски” е построен в памет на 200 хилядите загинали в руско-турските войни. Идеята за построяването му възникнала на първото заседание на Народното събрание във Велико Търново през 1879 г. и принадлежала на бъдещия министър-председател Петко Каравелов. Парите се събрали бързо от дарения и през 1882 г. с тържествена церемония било поставено началото. Ентусиазмът на хората бил безкраен. Целта им била да създадат шедьовър, да направят нещо изключително и ценно.
През 1896 г. Найден Геров – руският консул, избрал за главен архитект на обекта професора от Санктпетербургската академия Богомилов, след чиято смърт делото му продължил архитект Померанцев. С помощта на българските архитекти Петко Момчилов и Йордан Миланов той разработил основния архитектурен проект и направил съответните изчисления. Построяването на сградата отнело 8 години, но до 1924 г. църквата не била отворена за богослужение.
Катедралата била посветена на Александър Невски – княза на Новгород, и на храбрия генерал Владимир, които през XIII в. водили множество успешни битки против шведската войска по бреговете на река Нева и спасили Русия от шведското нашествие. Обявен за светец от Руската православна църква, Александър Невски станал символ на руската военна слава и светец покровител на руската войска.
Катедралата е най-голямата православна църква на Балканския полуостров. Тя впечатлява с размерите си – дълга 76 м, широка 55 м и висока 50 м, обхваща 3170 кв. м и побира 5000 души. Според архитектурните понятия е образец на неовизантийския стил, повлиян от северноруския църковен стил.
”Св. Александър Невски” е петкорабна базилика, увенчана с 12 кубета – 3 от тях позлатени. Камбанарията съдържа 12 църковни камбани, най-тежката от които тежи 12 тона. Когато камбаните зазвънят по църковните празници, се чуват на разстояние 30 км. Благодарните българи искали да доставят най-добрите материали за изграждането на църквата, без оглед на средства и усилия. За сградата и вътрешната й украса са използвани материали от три континента – бял камък от България, дървесина за вратите на катедралата от Словения, мрамор от Карера и Италия, венецианска мозайка, алабастър и оникс от Бразилия и Африка. Но църквата не би била същата без фреските и стенописите, дело на художници от пет различни страни - България, Италия, Австрия, Германия и Чехия. Те превърнали интериора на църквата в истински шедьовър, следвайки стриктно православните традиции.
Великолепният иконостас, изваян от бял мрамор от Карера, впечатлява с всичките си миниатюрни детайли – смесица от различни култури и религии. Според църковните канони някои икони задължително се разполагат в определен ред върху иконостаса. Иконата на Света Богородица е от лявата страна на царските врата. Първото място от дясната страна е на Исус Христос. И двете икони са нарисувани от руския майстор Васнецов и са много ценни. Виждат се изключително фините очертания на лицата, които излъчват деликатна одухотвореност. Вляво от иконата на Света Богородица е иконата на патрона на църквата – Св. Александър Невски. Художниците са преплели с много въображение религията и изкуството върху иконостаса. На свода са Телецът и Лъвът – символи на евангелистите Марко и Лука. Близо до олтара има два церемониални трона, направени от мрамор, алабастър и зелена серпентина. По-големият – увенчан с корона, бил предназначен за царското семейство. Пазят го два лъва, символ на държавата и нейната военна сила. По-малкият трон е запазен изключително за българския патриарх – най-високия по ранг свещеник в православната църква. Храмът пази като скъпоценен дар от Русия мощите на Св. Александър Невски. Част от пръста на светеца е изложена в златна кутия между централния и страничния кораб.
Катедралата се осветява от медни полилеи свещници. Най-големият от тях - под централния купол, тежи 2 тона.
”Св. Александър Невски”, както всяка друга православна църква, e богато украсена с фрески и стенописи – над 300 на брой. Повечето са посветени на живота на Христос – от раждането до последните му земни дни. Други изобразяват важни моменти от живота на Света Богородица, на Св. Йоан Кръстител, от Стария завет. Много са портретите на православни светци. От вътрешната страна на централния купол, висок 46 м, е изрисувана Светата Троица – сияйния Бог с младия му син и Светия дух. Изображението покрива 850 кв. м и диаметърът на Божията прегръдка е 4 м. Между многото български художници, участвали в декорацията на църквата, е Антон Митов. Образци на неговия талант са иконата на Св. Княз Борис I в централния кораб и иконите на Света Богородица и Исус Христос на южния олтар. Северният олтар и северният кораб са украсени от друг голям майстор – Мърквичка. Фреските по нартиката описват основаването на българската държава, създаването на славянската писменост и приемането на християнството за официална религия. Усещането за величественост не напуска посетителите дори когато излизат през солидните изкусно резбовани врати. Дървото, използвано за изработката им, е внесено от Словения и оставено да се суши на слънце цели 17 години.
Църквата ”Св. Александър Невски” е била свидетел на множество важни моменти от българската история. Венчавката на последния български цар Борис III с Йоанна Савойска се е състояла тук през 1930 г. В тази църква световноизвестният оперен певец Борис Христов е направил някои от незабравимите си записи. В подземието на катедралата има музей за икони – крипта, където икони, събрани от цяла България, се съхраняват при специални условия. Някои от най-старите датират от IX век.
”Св. Александър Невски”е обявена за патриаршеска църква през 1953 г.