Църква ”Св. София”

Църквата ”Св. София” срещу катедралата, дала името си на града, е още едно от софийските съкровища. Тя е една от най-забележителните раннохристиянски църкви. Построена е в края на V в. - началото на VI в. и е една от малкото останали сгради от времето на император Юстиниан. Отначало служела за крепост, където хората се криели от нашествията на варварски племена. По-късно играела активна роля в живота на Сердика, тъй като била митрополитска църква. В нея бил проведен голям църковен събор с присъствието на 170 източни и западни богомолци. ”Св. София” била некропол (погребална църква) през средновековието. Археолозите продължават до днес разкопките в подземието на църквата, където са открити погребалните камери. Когато градът бил завладян от турците, те превърнали църквата в джамия и дори издигнали минаре върху нея. Всички християнски фрески били премахнати. Според легендата синовете на един турски имам загинали вътре по време на земетресение, което съборило голяма част от външните църковни стени. Този Божи знак накарал мюсюлманите да напуснат храма. Църквата останала затворена дълго време. След Освобождението била превърната в склад, където държали газта за уличните лампи. Възстановена е през 1937 г. Разкопките са доказали, че 4 по-ранни църкви са съществували точно на същото място. От първата до нас са достигнали фрагменти от подова мозайка. ”Св. София” е трикорабна базилика. Тя следва класическия византийски план във формата на кръст с купол в пресечната точка. Много идеи за интериора на сградата били взети от римската архитектура. Гробницата на незнайния воин в памет на загиналите на нацията във войните е до стената на църквата. В гранитната ниша има българска пръст, взета от всяка област, където са се водели решителни битки. Паметникът е издигнат през 1981 г. по случай 1300-годишнината от основаването на българската държава. Лъвът, както винаги, символизира мощта на държавата.
Гробът на народния поет и писател Иван Вазов е наблизо, зад църквата. Обграден е с гравиран камък. Преди смъртта си Вазов поискал от градските власти да го погребат ”сред народа”. От другата страна на ”Св. София” е паметникът на Вазов.