Алботински скален манастир (XIV в.)

̀Алботинският скален манастир (още Албутински манастир) е недействащ средновековен скален манастир на територията на архиерейско наместничество Кула, на Видинска епархия, намиращ се в местността Алботин (Албутин) по течението на река Тополовец между селата Градец и Раброво, в близост и до село Делейна.
Най-западният средновековен скален манастир територията на България.
Манастирският комплекс е изграден във варовиковия масив от северната страна на реката на височина около 25 метра, като са използвани плитки естествени пещери и скални навеси, а допълнително са издълбани помещения и ниши с религиозни и битови функции. До него се достига по стръмна, тясна песъчлива пътека, в чиято основа е изградена Хайдук чешма. Тъй като е лесно достъпен, в по-късни времена манастирът е служел за подслон на скотовъдци и каменоделци, и е бил ограбван от иманяри и вандализиран.